Азотно подхранване на царевица – оправдано ли е да се прави?

В последните години все по-популярно става азотното торене на царевицата да се прави еднократно – преди или по време на сеитбата. По този начин се спестяват допълнителните разходи и време за извършване на подхранване през вегетацията.

Добра практика ли е обаче това и какви рискове крие този подход?

Отделните култури имат нужда от различни количества хранителните вещества за формиране на добива. Освен това, те ги усвояват и в различни количества по време на развитието си, като има фази, които играят ключова роля за формиране на добива. Ако точно в тези критични фази растенията не разполагат с достатъчно хранителни вещества в усвоима форма, това неминуемо се отразява върху добива.

Както е видно от фигурата, царевицата се нуждае от малки количества азот в началните фази от растежа ѝ. С напредване на развитието и навлизане в периода на интензивен вегетативен растеж, усвояването на азота нараства значително. Въпреки това, до изметляване тя усвоява малко над 40% от потребния за цялата вегетация азот, а останалото количество е необходимо след тази фаза. Добре е да се има предвид, че по-малко от една трета от необходимия азот до края на вегетацията се набавя от реутилизация (преизползване) от остаряващите тъкани. Това означава, че към момента на настъпване на фаза изметляване в почвата трябва да има достатъчно количество азот в усвоима форма. И докато фосфорът и калият, като относително неподвижни в почвата, можем да осигурим предсеитбено и те да са налични, когато са потребни на културата, то положението с азота е доста по-различно.

Азотът е много подвижен и при обилни валежи, каквито се случват през пролетта, той се придвижва (измива) към по-дълбоките почвени слоеве, извън обсега на активната коренова система и царевицата е подложена на азотно гладуване. Поради тази причина, ако искаме да обезпечим потенциала на царевицата за високи добиви, е добре да имаме предвид критичните фази, в които тя трябва да е обезпечена с достатъчно азот и да имаме готовност да извършим подхранване при необходимост. А за да не се налага да гадаем дали и колко азот има в почвата, и дали в растенията вече не са настъпили дефицити, най-целесъобразно е регулярно да изследваме в лаборатория почвата и растенията.

Резултатите от лабораторните анализи може най-точно да ни ориентира каква да бъде нашата стратегия за оптимално азотно подхранване на културата в съответната фаза на развитие. 

Кога и как е правилно да вземете пробите, може да видите тук.

За още полезно съдържание се абонирайте за нашия бюлетин!