Търси
Изкуственият интелект (AI – artificial intelligence), наричан понякога и машинен интелект, е интелигентност, демонстрирана от машина. Той се различава от естествения интелект, който е присъщ на хората и животните. Водещите учебници за AI определят областта като изследване на „интелигентни агенти“: всяко устройство, което възприема своята среда и предприема действия, които максимизират шансовете си за успешно постигане на целите си. Казано с други думи – изкуствен интелект е всяка система, която анализира околната среда и предприема действия, които са пряк резултат от този анализ.
Как обаче този изкуствен интелект се проявява на полето и какво е неговото място в съвременното земеделие?
Тъй като машините стават все по-способни, задачите, за които се смята, че изискват „интелигентност“, често се премахват от дефиницията на AI, явление, известно като ефект на AI – това твърди неизвестен за нас автор в Уикипедия. Това поставя границата между рутината и изкуствения интелект, като всяко действие, което е придобило широко разпространение като например оптичното разпознаване на символите, което е вече “рутина”. Сред част от примерите за приложението на “изкуствен интелект” е автономното управление на автомобилите.
Къде е обаче земеделието като поле за изява изкуствения интелект ?
Всеки от нас често е срещал системи, които улесняват значително механизаторите в тяхната работа, но рядко се замисляме дали и кои от тях се определят като изкуствен интелект.
Модерните навигационни системи, които управляват сами тракторите едва ли биха се класифицирали през 2020г. като изкуствен интелект, заради тяхната повсеместност и рутината, която са придобили.
От около година-две обаче навлизат редица други новости, които спокойно могат да се определят като изкуствен интелект и може би всеки се сеща поне за една..
Изкуственият интелект при торачките и приложението на променлива норма на торене на базата почвени или вегетационни карти е нещо, което преди 5 години смятахме за изкуствен интелект, но днес е вече ежедневие и дори нужда за голяма част от земеделците.
На дневен ред идва обаче изкуствения интелект при пръскачките – възможността им да разпознават плевелите и да прилагат хербицид точно в зоните, където се намират неприятелите – при това в реално време.
Точно такава система с изкуствен интелект намираме в пръскачките Berthoud. С помощта на няколко френски компании, създаващи иновации машините могат да разпознават плевелите и да ги различават от основната култура. Следващата стъпка е свързана директно със системата за пръскане Straytronic, контролираща всяка една от дюзите поотделно, която бива задействана от компютъра точно в локацията, в която е засечено нежеланото растение.
От една страна това изключително иновативна система, а от друга много проста, защото се базира на познати и използвани в пръскачките от години технологични решения – секционен контрол, но не на групи дюзи, а на всяка дюза поотделно.
Това изисква помпа с голям дебит и постоянно налягане на разтвора в пръскащата система с т.н. непрекъснат поток на циркулация на разтвора, който позволява високочестотно отваряне на дюзите с възможност за много бърза реакция и еднакво качество на приложение на разтвора при работа на 1, 5 или 30 дюзи от веригата.
Агрономическата и икономическата полза от една такава система е изключително голяма. Икономиите на препарат зависят от наситеността на плевелите, но могат да достигнат до 90%, докато агрономическите ползи са качествени и се отразяват в опазване на основната култура от прекомерно третиране с препарати.
Изкуствения интелект дава възможност и за по-нестандартни приложения на индивидуалния контрол на дюзите, като например изписването на надписи на полето с боя или друг вид разтвор, което само по себе си няма агрономическа стойност, но е изключително приятно за окото. В България го наблюдаваме от лятото на 2019 г., когато се появиха първите такива проекти от фермери, които гордо изписваха имената на стопанствата си на полето след приключването на жътвата.
-->