Какъв е опитът на Александър Димитров със Strip-Till?

ЗА СВОЯ ОПИТ СЪС STRIP-TILL И ПОЛЗИТЕ ОТ НЕГО, РАЗКАЗВА АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ, КОЙТО ОБРАБОТВА ОКОЛО 12 000 ДКА В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. БРЪШЛЕН.

 

За да сподели предимствата и добрите практики, които е внедрил в производството си, благодарение на инвентара си за почвена обработка по ленти (известна като Strip-till), се обърнахме към един иновативно настроен фермер от района на с. Бръшлен, област Русе, а именно Александър Димитров от ППК Бръшлен.

В стопанството на ППК Бръшлен от 4 години практикуват No-till и от общо 12 000 дка обработваема площ, днес близо 90 % от пролетниците (царевица и слънчоглед) се отглеждат на ленти – т.н. ивична обработка, обикновено – след междинни покривни култури.

 

 

Интересен факт е, че за втора година изпробват по тази технология и отглеждането на зимната рапица.

 

 

Какво споделя Александър Димитров от своя опит със strip-till технологията:

1. Какви са обработките, които извършвате като част от Strip-till при културите, които обработвате?

• При пролетниците отглеждаме междинни култури. След жътвата извършваме сеитба на междинната култура, а след нея, обработваме плитко с брана, която едновременно може да нарязва растителните остатъци и да ги инкорпорира, заедно със семената, в повърхностния почвен слой. На по-късен етап, т.е. наесен, в развитата междинна култура, обработваме ивиците чрез Strip-till култиватор и едновременно внасяме в тях фосфор и калий. Оставяме така да презимуват. Напролет, ако междинната култура не е измръзнала, я третираме с хербицид и след това извършваме сеитбата с насочено по реда торене с азот.
• При рапицата се стремим към силно разклоняванена растенията. Засяваме ги двуредово, с ниска сеитбена норма на квадратен метър, която е максимум до 30 семена/m². След предшественика обработваме стърнището с хербицид. Следващото действие е да влезем директно с комбиниран агрегат, който едновременно обработва ивиците, извършва торовнасяне и сеитбата, с едно минаване.

 

2. На каква дълбочина извършвате обработката на ивиците и на каква – торовнасянето?

• Както при пролетните култури, така – и при рапицата: в дълбочина обработваме ивиците до около 23 см. Торовете с култиватора ги внасяме на около 18 см (с 4-5 см  по-плитко от дълбочината на обработката).

 

3. Какви са предимствата, които отчитате при Strip-till технологията в сравнение с конвенционалната оранна технология?

• Първото предимство са  по-ниските разходи. При Strip-till технологията те са в пъти по-ниски, отколкото – разходите при конвенционалната технология. Например, за обработките ни е нужно до около 4 пъти по-малко гориво, в сравнение с обработките при конвенционалната технология.
• Второто предимство е бързината. Нужно ни е по-малко време за обработките, а те се извършват и от сравнително по-малко механизатори. Сега работим и с по-малко инвентар. Същевременно успяваме да спазваме и агротехническите срокове.

 

4. Направихте ли предварителна подготовка на почвата преди да смените технологията?

• Не, преди старта на Strip-till не сме правили еднократно подготвителни процедури. Ежегодно, след сеитба, повърхностно прилагаме бактерии с пръскачката. Също така, ежегодно правим почвени анализи и където е необходимо, торим в ивиците с гранулирани фосфорни и калиеви торове.

Третото предимство е по-високата температура на почвата. Установили сме, че напролет почвата в обработените през есента ивици, на 10 см дълбочина, е с 2 градуса по целзий по-топла,в сравнение с почвата в необработените ивици.

Колко литра/дка от гориво спестява ежегодно Александър Димитров от внедряването на Strip-till технологията ?

 

Изтеглете целия материал оттук:

 

 

Опитът на Александър Димитров показва, че най-голямата полза от отглеждането на култури в обработваеми ленти е икономията на гориво, труд и технологично време за агротехническите мероприятия. Тези резултати са възможни само при добре подбрана техника, която да осигурява качествена ивична почвообработка, торовнасяне на торовите продукти на желаната дълбочина и надеждно решение за сеитба на културите.

 

Ако искате да научите за опита със strip-till и на други земеделски стопани или самият вие има какво да разкажете, може да се присъедините към специално създадената за целта група във Facebook  „Добри практики в Strip-till обработките“: https://www.facebook.com/groups/899643363827369/