Какви ползи може да ни донесе варуването на кисели почви? Част I

Почвената реакция представлява количеството на водородните йони (H⁺) в почвения разтвор. Колкото повече водородни йони се задържат от обменния комплекс на почвата, спрямо основните йони (Ca²⁺, Mg²⁺, K⁺), толкова по-кисела е почвата. Въпреки че основно водородът се разглежда като причинител на киселата почвена реакция, наличието на алуминиеви (Al³⁺) йони също не бива да се пренебрегва.

Основните фактори, които водят до вкисляване на почвата са:

📍 Валежи/напояване. Водата взаимодейства с въглероден диоксид от въздуха като образува въглеродна киселина. Тя е слаба киселина и след като йонизира се освобождават водородни и бикарбонатни йони. Освободените водородни йони заместват калциевите от почвените колоиди, което води до вкисляване на почвата.

📍 Азотни торове. Азотното торене също оказва влияние върху почвената реакция. Източниците на азот (синтетични азотни торове, оборски тор, бобови растения) съдържат или образуват амониеви йони. Ако амониевите йони не се усвоят от растенията, те се превръща в нитрати в процеса на нитрификация, при което в почвата се отделят водородни йони. От друга страна, нитратите, които се внасят с торовете или се образуват в процеса на нитрификация могат да взаимодействат с калция, магнезия и калия и да се измият от горния слой на почвата в дълбочина. Тъй като тези основи катиони се отстраняват от почвения комплекс, тяхното място се заема от водородни йони и почвите стават по-кисели.

📍 Растения. Бобовите растения като соя, люцерна и детелина усвояват по-голямо количество катиони, отколкото аниони. В този процес корените на растенията отделят водородни йони, за да поддържат електрохимичния баланс в тъканите, което също води до вкисляване на почвата.

Защо киселата почвена реакция е вредна?

Ниското рН възпрепятства нормалното кореново хранене и развитие на растенията основно по два начина. От една страна, високата концентрация на водородни йони може пряко да увреди кореновите клетки, а от друга – водородът конкурира поглъщането на останалите катиони (калциеви, магнезиеви, калиеви, амониеви и др.).

Също така, когато почвената реакция достигне стойности под 5,5 и особено под 5,0, алуминият и манганът в почвата стават много по-разтворими, като често могат да достигнат нива, при които стават токсични за растенията.

Друг неблагоприятен ефект е, че при ниски стойности на рН фосфорът образува неразтворими съединения с алуминия, желязото и мангана, които се утаяват. Това води до дефицити в растенията, респективно – до незадоволителни добиви.

Изисквания на растенията към почвената реакция.

Културните растения имат известни различия по отношение на почвената реакция, при която се развиват най-добре. Има култури, които предпочитат по-кисела почвена реакция (къпини, малини, боровинки) и такива, които се развиват по-добре при алакална реакция (бобови), но за повечето полски култури, отглеждани у нас, оптималната почвена реакция е от слабо кисела до слабо алкална (6,0-7,8).

❗ Следете за втора част на материала, където ще Ви покажем реален пример от нашата практика и ще разберете защо варуването носи редица ползи.

Ако искате да разберете повече още сега, може да се обърнете към нашите агрономи!