По пътя към устойчиво земеделие – защо е важно да не оставяме почвата „гола“?

Поддържането на почвата целогодишно покрита е практика, която има ключово значение в консервационното земеделие. Внедряването ѝ в стопанството има редица ползи, сред които:

✅ Защита на почвата от проливни дъждове, прегряване и вятър
✅ Предотвратява ерозията и изнасянето на плодородния слой
✅ Предпазва от образуването на кора и оттичането на вода
✅ Намалява вредния агрофон (плевели, болести и неприятели)
✅ Увеличава съдържанието на органична материя
✅ Създава благоприятна среда за живот на полезните микроорганизми

Има два основни типа почвено покритие:

• Жива растителност, засята на полето
• Мулч или растителни остатъци, разпръснати върху почвата

Комбинацията между двете системи е най-оптималният вариант да поддържаме почвата винаги покрита.

Растителните остатъци, оставени след жътва, са добър начин за поддържане на почвата покрита. Културите, които образуват голяма вегетативна маса (царевица и сорго) са предпочитани в това отношение. Добавянето на мулч от източници, външни на полето (окосена трева или изрязани клони от дървета и храсти) е друг способ, с който може да осигурим почвеното покритие.

Засяването на покривна култура по време на вегетацията (в междуредията) или след прибиране на основната култура също е мярка, предпочитана сред стопаните, които се стремят към устойчиво земеделие. Приложението на тази практика е по-трудно, особено в районите с малко дъждове.

Независимо кой вариант ще изберете, наличието на почвена покривка винаги е по-добре от липсата ѝ.

В случай, че искате да научите повече за регенеративните практики и за това как да поддържате почвата здрава – следете публикациите, свързани с темата „По пътя към устойчиво земеделие“.

За повече информация относно почвеното здраве, може да се свържете с нашите агрономи.