Търси
По време на сеитбата тази година, когато водата е най-необходима, дъжд почти нямаше.
Сега, малко преди жътвата, вали из ведро…
Въпреки това за фермера Ловприйт Синг от северна Индия, област Хараяна, не всичко е загубено благодарение на новите технологии като GreenSeeker –преносим сензор за сканиране на жизнеността на растенията на американската компания Trimble.
Насочвайки уреда към растенията, сензорът излъчва снопове от червена и инфрачервена светлина. Анализирайки количеството на всеки тип светлина, която отразява растението, устройството показва жизнеността на растението под формата на NDVI* индекс.
Синг използва GreenSeeker, за да определи количеството азот, което да внесе във всяка част от полето.
Това е само една от технологиите за прецизно земеделие, които Синг използва. „Модерните технологиите в земеделието ми помагат много,“ казва той.
„Получавам по-добри метеорологични прогнози, чрез които мога да планирам сеитбата или торенето на растенията. В противен случай неочакваните дъждове просто ще измиват всичко и вложените пари и труд ще отиват на вятъра. Въпреки че печалбата ми не е нараснала драматично, прецизните технологии ми помагат да намаля загубите си“.
Ловрийт Синг и неговото семейство притежават повече от 170 дка земя и препитанието им зависи от фермата. Като него са и повечето хора от Хараяна, които напълно зависят от земеделието за прехраната си. Но не всеки може да си позволи да инвестира в прецизните технологии – GreenSeeker струва почти 50,000 рупии. Затова местното земеделско общество им помага, като предоставя технологията за ползване безплатно.
Стари приятели
Не само модерните технологии помагат на земеделците. Виждайки тучните зелени полета в Карнал, Хараяна, е трудно да си представиш, че земеделците се тревожат за климатичната промяна. Преди позната като житницата на Индия, днес фермерите се тревожат за неплодородната почва в областта, чиято площ се увеличава със всеки изминал ден.
Експерти предупреждават, че въздействието на климатичната промяна означава, че добивът през следващите години значително ще намалее. Производителите на ориз са първите, които ще бъдат засегнати. Един от начините за справяне с проблема е връщане към традиционните култури като царевицата, която преди е била една от основните отглеждани насаждения. 34-годишният Викас Чаудари отглежда ориз, царевица и жито. Освен че следи нивото на водата, той е инсталирал в метеорологична станция, разположена в полето. Преди царевицата е била смятана за храната на бедните, но сега е търсена, защото голяма част от нея се изнася в Китай за храна за птици. Полетата в Хараяна, където е засята царевица, са удвоили площта си през последните години. Сега продажната ѝ цена е същата като на ориза, а разходите за отглеждането ѝ са много по-ниски.
„Преминаването към царевица е най-доброто ми решение досега. Моите предци са отглеждали само царевица преди целият регион да бъде засят с басмати ориз,“ казва Викас Чаудари.
„Все още отглеждам и ориз, но половината ми полета са засети с царевица, защото за отглеждането ѝ са необходими 70% по-малко вода в сравнение с оризовите култури. Също така става годна за жънене по-бързо, което ни спестява много пари.“ Бъдете „климатично умни“
Тарори е едно от десетките селища в тази област, които адаптират начина си на работа. Селището е част от инициатива, ръководена от международната консултантска агенция „Климатична промяна, земеделие и сигурност на храната“ в Индия.
Хората тук си помагат за преминаване към т.нар. съобразени с климатичната промяна технологии, опитвайки се да смекчат въздействието на климата.
Азиатската банка за развитие наскоро предупреди, че влиянието на променящото се време може да причини огромни щети на индийската икономика, намалявайки с 9% брутния вътрешен продукт на година през следващия век.
Затова адаптацията е критична, казва Сурабхи Миттал, икономист от Международния център за подобрение на царевицата и пшеницата.
„Повишение на температурата от 2 градуса ще повлияе най-силно на добива на пшеница“ казва тя.
„Това означава, че правителството ще трябва да допринесе с огромна допълнителна субсидия,“ допълва Миттал.
Правителството бавно променя земеделската си политика спрямо ефектите на климатичната промяна. Докато все още не всички фермери са преминали към модерните технологии, успехът на съседите може да бъде мотивиращата причина за внедряване на технологиите за прецизно земеделие.
NDVI* индекс – Индекс, показващ жизнеността на растението. Неговите стойности варират от 0 до 1. Колкото по-висок е NDVI показателя, толкова по-здраво е растението.
Източник: BBC News
