Повече от всякога до сега, земеделските производители са изправени пред предизвикателствата на климатичните промени и постоянно нарастващите производствени разходи. Това от своя страна изисква прилагането на най-добрите практики в земеделието, за да бъдат успешни и печеливши. В последно време много фермери преоценяват прилаганите до момента практики за обработка на почвата и въвеждат промени в тях. Някои преминават директно към безоранна система (No-till), докато други предпочитат не толкова крайната Strip-till. Без значение коя система за поддържане на почвата ще изберете, важно е да подходите информирано и с достатъчно внимание към детайлите.
КАКВО Е STRIP-TILL?
Буквално, STRIP означава лента, а TILL – обработка на почвата или иначе казано, STRIP-TILL е система, при която почвената повърхност се обработва на ивици с различна ширина, а зоната между тях се оставя покрита с растителните остатъци на предходната култура.
ПРЕДИМСТВА НА STRIP-TILL СПРЯМО ОСТАНАЛИТЕ ТЕХНОЛОГИИ?
Strip-till съчетава предимствата на безоранната технология (No-till) с тези на конвенционалната (оранна) обработка на почвата. Чрез strip-till почвата се предпазва от ерозия, а торовете от механично изнасяне. Посредством оставянето на растителни остатъци върху почвата между лентите се подобрява почвената структура, запазва се повече влага за по-дълъг период и едновременно с това имаме добре обработено семенно легло, което се затопля по-бързо през пролетта. Насоченото внасяне на торове повишава тяхната ефективност, което позволява намаляване с до 30 % на торовите норми. Обработване на почвата, торене и сеитба се извършват с едно минаване, което от една страна намалява разходите ни за гориво, а от друга намалява необходимостта от работна ръка. И всичко това без да се компрометират разултатите по време на жътва.
КОИ КУЛТУРИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ STRIP-TILL?
Strip-till е приложима при почти всички редови култури – царевица, сорго, соя, слънчоглед, рапица, захарно цвекло и др.
ЗА КАКВО ДА ПОМИСЛИМ ПРЕДИ ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ STRIP-TILL?
Информацията в днешно време е всичко и ако я имаме навреме, бихме си спестили много проблеми или най-малкото затруднения. А проблемите и затрудненията обикновено имат сериозен негативен отпечатък върху финансите ни. Затова, първите въпроси, които трябва да си зададем, без значение каква технология прилагаме или към каква сме се насочили, са:
КАКЪВ Е ТИПЪТ НА ПОЧВАТА?
Типът на почвата има пряка връзка с храненето на растенията, с възможността да задържа вода и хранителни вещества. В зависимост от това с каква почва разполагаме се определя стратегията за осигуряване на адекватно хранене на растенията. Типът на почвата се определя и от нейните физико-механични свойства, а от тях зависи кога ще можем да я обработваме и с какво време ще разполагаме за това. При тежки почви, с по-голямо съдържание на глина е препоръчително да оформяме ивиците през есента. Заради прекомерна влага през пролетта, при такива почви съществува вероятност да не успеем да обработим полетата навреме. Обратно на тежките, при по-леки и песъчливи почви, е препоръчително ивиците да се оформят през пролетта. Типът на почвата е и фактор при избора на подходящ инвентар. Повече за strip-till инвентарите може да прочете ТУК.
КАКВА Е ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ПОЧВЕНА РЕАКЦИЯ (pH)?
Както при киселите, така и при алкалните почви са налице проблеми с усвояването на редица хранителни елементи. От една страна се затормозява развитието на кореновата система, а от друга се засилва фиксацията на част от тях.
При почви с pH > 8,0 обикновено има наличие на много калций в почвата, който се свързва с фосфора и образува неразтворими съединения, а при pH < 5,5 фосфорът се свързва с желязото и алуминия. Колкото по-кисела е почвената реакция, толкова по-силна е фиксацията, като едновременно с това се проявява и токсичното действие на тези метали.
КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ, АКО ПОЧВЕНАТА РЕАКЦИЯ СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ ОПТИМАЛНАТА?
Първо, при кисели почви можем да вземем решение да варуваме, за да подобрим качеството на почвата, а от там и условията за хранене на растенията. Второ, ще знаем какви торове са подходящи или не за нашите почви. Трето, има подходящи начини на внасяне на торовете при неблагоприятна почвена реакция. Например, насоченото внасяне в реда е за предпочитане, тъй като се повишава концентрацията на даден хранителен елемент (обикновено фосфор) в по-малък обем от почва и се забавя фиксацията му.
КАКВА Е ЗАПАСЕНОСТТА НА ПОЧВАТА С ХРАНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ?
Преди да преминем към strip-till, а и ако вече практикуваме тази технология, е добре да знаем каква е запасеността на почвата с хранителни елементи в различните слоеве. Много често при консервационните технологии, хранителните вещества се разполагат в повърхностните 10-15 см, докато в дълбочина те са крайно недостатъчни. Важно е да знаем колко хранителни вещества има и къде са разположени, защото корените на растенията се стремят да достигнат зоните, където са разположени хранителните запаси. Ако те са в повърхностния слой, корените ще се разположат в него, а това не е добре, особено в условия на засушаване. Най-добре е да изградим запас от хранителни вещества по-дълбоко в почвата, където се запазва и по-голямо количество влага. По-този начин се осигурява по-голяма устойчивост на растенията при продължителна суша и по-дълъг период на хранене. Това е от особено голямо значение за бавно подвижните фосфор и калий. При подвижни елементи, каквито са азот и сяра, за предпочитане е по-плиткото им разполагане.
ЗА ТОВА КАК ТЕОРИЯТА СРЕЩА ПРАКТИКАТА, ЗА СВОЯ ОПИТ СЪС STRIP-TILL И ПОЛЗИТЕ ОТ НЕГО, РАЗКАЗВА АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ, КОЙТО ОБРАБОТВА ОКОЛО 12 000 ДКА В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. БРЪШЛЕН
Започнах да прилагам strip-till преди четири години и към момента близо 90 % от пролетниците, основно слънчоглед и царевица, отглеждаме по тази система. За втора година изпробваме strip-till и при рапица. В стопанството ни има различни типове почва. Преобладават черноземи, но има и сиви горски. Благодарение на почвените анализи, определихме подходящите торови продукти. Почвено-климатичните условия при нас налагат да оформяме ивиците през есента, което комбинираме с внасяне на фосфор. Така получаваме добре обработена почва и не губим натрупаната през зимата влага.
Финансовите предимства на strip-till в сравнение с конвенционалната, оранна технология са значителни поради няколко причини. Първо, за обработките ни е нужно по-малко гориво в сравнение с обработките при конвенционалната технология. За период от три години значително намалихме разхода на гориво, като вместо необходимите ни 11 л/дка от преди промяната, сега използваме около 6 л/дка. Поради по-малкия брой обработки, ни е нужно по-малко време за тях, а те се извършват и от по-малко механизатори. За всички дейности (обработки, сеитба и пръскане) върху цялата площ със strip-till са достатъчни трима. Сега работим с по-малко инвентар, като успяваме да спазим агротехническите срокове. Намалихме торовите норми, като фосфора внасяме през есента, съгласно препоръките за торене, базирани на почвени проби през всяка стопанска година. При азота отчитаме намаляване на нормата с до 50 %. Сега при царевицата използваме само около 10 кг/дка активно вещество, с насочено в реда приложение, в точния момент. След преминаване към strip-till, добивите се запазиха на същите нива, но при значително намаляване на производствените разходи.
Ако искате да научите за опита със strip-till и на други земеделски стопани или самият вие има какво да разкажете, може да се присъедините към специално създадената за целта група във Facebook „Добри практики в Strip-till обработките“: https://www.facebook.com/groups/899643363827369/
За още полезно съдържание се абонирайте за нашия бюлетин!
Търси
