През последните години у нас все по-популярни стават методите за минимални почвообработки, с цел опазване на почвата и намаляване на разходите. Strip-Till е една от тези технологии. Именно това провокира НИК да проведе поредния уебинар с фермери и агрономи, които да споделят своята експертиза относно опита си с технологията.
Гости на дискусията бяха Александър Димитров от ППК Бръшлен, Георги Георгиев от ЕТ Гален Георги Георгиев, Кирил Жендов от ЕТ Ренесанс и Божидар Митов от БИМ АГРО. Модератори на събитието бяха Зорница Златева и Иван Черногоров, продуктови мениджъри в сферата на агрономските услуги и почвообработващата техника в НИК.
Какво представлява Strip-Till?
Strip-Till е технология, при която извършваме обработка само върху част от почвената повърхност в ивици. Необработените ивици са мястото, където натрупваме органичните остатъци от предишните култури.
Като технология самото име посочва, че тя е комбинация от две различни, коренно противоположни други технологии. Едната е оранната, при която обработваме на 100% почвената повърхност и другата е технология, при която след жътва – сеем. Нямаме никакви обработки между тези две операции и стартираме много по-бързо следващия производствен цикъл.
Зорница Златева, агроном в НИК: Комбинирайки тези две технологии в едно, ние ползваме предимствата и на двете. В зоната, в която се обработва, в ивиците, използваме предимствата на оранната технология, а именно по-бързо затопляне на почвата и по-бързо пресушаване напролет, което ни дава по-бърз старт на пролетните култури. От друга страна, дълбоката почвена обработка, която правим в ивиците, разрушава дългогодишно натрупваната плужна пета.
Предимствата в необработените ивици са натрупването на органичната маса. През зимата те помагат да снегозадържаме, тъй като в годините виждаме, че снеговете са все по-малко в нашите ширини. През пролетните сезони, когато имаме повече валежи, необработените ивици помагат за предпазване от почвена ерозия. А също така. когато дойде сухото лято, те пазят от прекомерно изпарение. По този начин водят до един по-добър баланс в почвата, където самата почва се развива по-добре, микроорганизмите имат по-добра среда и като цяло културите успяват да се развиват по-добре и да развием генетичния им потенциал във все по-голяма степен.
Какво е хубаво да си помислим преди да преминем към Strip-Till? Точно две неща!
Първото е да си осигурим правилна комбинация между култиватор и сеялка. И второто – да имаме GPS оборудване с висока точност. Това ни гарантира, че всеки следващ ход ще бъде в дирите на предишното преминаване. По този начин наистина ще имаме обработени и необработени ивици. Повече за своя опит и технологиите на приложение, споделят гостите на събитието.
Първият от гостите ни е Александър Димитров, управител на ППК Бръшлен. Той обработва 12 000 дка в района на с. Бръшлен, област Русе.
Какво показва опитът на Александър Димитров?
След като видяхме как другите прилагат Strip-Till технологията по света, решихме да опитаме с 300 дка. В последствие продължихме да увеличаваме площите и така вече трета година. В момента вече сме на 90% от площите с пролетник на Strip-Till технология. Тук са слънчоглед и царевица. В момента и 50% от площите ни с рапица вече втора година са на Strip-Till технология. Това е нещото, което ни помогна да намалим разходите, да увеличим времето за тези обработки и не на последно място наистина да започнем да се замисляме за нашата земя, която години наред работим под общ знаменател и никой не мисли за нея.
Своят опит споделя и Божидар Митов, управител на БИМ АГРО, който обработва земя в землището на 23 села край Търговище.
Какво показва опитът на Божидар Митов?
Още 2002-2003 г. видях технологията във фирма, която беше направила такива инвентари, но тогава все още нямаше GPS. Започнах да практикувам технологията, но при мен е по-голям обема и работя с 24-редови сеялки, 3 на брой. След време обаче се отказахме, тъй като се получи избягване на сеялката в страничните райони. Сега, след като се появиха по-съвременни неща и основно GPS-ите, отново стартирам Strip-Till технологията. Мисля основно да я внедря при царевицата. Има много положителни неща – намаляване на разходите, това е много съществено. Освен това се намалява тежката техника, която е необходима, която от своя страна е по-скъпа и по-трудно се поддържа. Отпадат и култиваторите на пролет. Единствено малко повече химия има за сметка на това.
Своята експертиза относно Strip-Till технологията сподели и Георги Георгиев, управител на ЕТ Гален Георги Георгиев. Той обработва около 35 000 дка земя в Хасковска област.
Какво показва опитът на Георги Георгиев?
През последните 10 години правим постоянно някакви разчети и постоянно гледаме как да минимизираме разходите и да увеличим печалбите на стопанството. Това беше първата причина да се замислим за Strip-Till. При нас пролетниците са основно слънчоглед и сорго. Царевица почти не можем да гледаме, заради липсата на влага и на поливни полета. Основна култура в сеитбооборота ни е рапицата. Има години с много тежка суша, за рапицата почти не можем да обработим площите подходящо, за да можем да я засеем навреме. Затова миналата година направихме нужните инвестиции, за да започнем да минимализираме обработките и да минем на Strip-Till. Гледах много, смятах много и смятам, че точно това е технологията, която дава положителното от No-Till и от конвенционалните обработки – най-доброто за нашите условия. Идеята ми е да прилагаме технологията основно при рапицата и разбира се, при слънчогледа като пролетна култура.
Придобитият опит и знания през годините споделя и Кирил Жендов, управител на ЕТ Ренесанс. Той обработва 26 000 дка в с. Лозенец, Добричко.
Какво показва опитът на Кирил Жендов?
2001 г. беше голяма суша и добивите от царевицата бяха почти нула. От тогава търся технология, която да запазва влагата. От 2001 г. до преди 5 години, когато открих Strip-Till, съм търсил наблюдавал, мислил коя технология да внедря в стопанството си. Основна причина затова беше и желанието ми за намаляване на разходите. Във времето Strip-Till технологията съчетава предимства от двете технологии – конвенционална обработка и No-Till, които водят към резултати, при които липсва сриването, както е при No-Till. Подобрява изключително бързо структурата на почвата, запазва много добре микробиологията на почвата и я увеличава, но най-важното нещо, което ме е водило да изпробвам технологията, това са разходите. В момента около 80% от площите ни са със Strip-Till. От 5 години внедрявам технологията с помощта на Kverneland и мисля, че от следващата година 100% ще преминем на Strip-Till. На практика всички инвентари, които сме ползвали преди това стават излишни.
Александър Димитров сподели някои от опитите, които е правил в годините.
Александър Димитов, фермер: Със Strip-Till технологията работата е много по-лесна и удобна. Освен това влагата в почвата се запазва. Това показват и нашите опити, които сме наблюдавали в реални условия. След необилни дъждове полета, които са с оран и със стандартна технология, остават наводнени с часове при необилни дъждове, докато полетата със Strip-Till поемат водата много по-бързо. И още един опит – поле, което беше с локва, години наред, когато го обработвахме конвенционално, то задържаше вода. От три години тази локва в Strip-Till полето изчезна.
Изтеглете целия материал оттук:
Ако искате да научите за опита със Strip-Till и на други земеделски стопани или самият вие има какво да разкажете, може да се присъедините към специално създадената за целта група във Facebook „Добри практики в Strip-till обработките“:
https://www.facebook.com/groups/899643363827369/
Търси 
-->